Стефан — момчето, чието име е венец

Произход, значение и Стефановден

Името идва от старогръцкото Στέφανος (стефанос) — венец, корона. В древна Гърция с такъв венец от маслинови или лаврови клонки се увенчавали победителите в състезания, така че в основата на името стои идеята за награда и признание, а не за власт.

В християнската традиция името се свързва със св. Стефан — първия християнски мъченик, един от седемте дякони на ранната църква. Оттам то се разпространява из целия християнски свят и навлиза в славянските езици. В България е познато от векове и е едно от онези класически мъжки имена, които не излизат от мода: носят го дядовци, бащи и все по-често отново и малки момчета.

Именният ден е Стефановден — 27 декември. Той се пада на третия ден от Коледа, така че Стефчо празнува в най-уютната част на годината, докато елхата още свети и семейството е събрано. Книга, в която той е главният герой, е подарък, който пасва на този ден по-добре от почти всичко друго.

Интересно е и как името звучи в различни езици: Стивън на английски, Етиен на френски, Стефано на италиански, Щефан на немски. Българската форма е запазила най-близо гръцкия звук — и това също е малка история, която може да се разкаже на детето, когато попита какво значи името му.

Как викат Стефан у дома

• Стефчо — Най-обичаната умалителна форма — топла, детска, с която се обръщат баба, мама и приятелите от детската градина.
• Стефи — Кратко и модерно, често го използват връстниците и по-големите братя и сестри.
• Стефо — По-мъжко звучащо съкращение, което остава и когато момчето порасне.
• Стефане — Звателната форма — така се вика героят, когато е нужен на приятелите си. В приказката тя звучи напълно естествено, защото историята е написана направо на български.
• Стефанчо — По-дълга, нежна форма, която се чува най-често от бабите и дядовците.