Даниел не се бои от лъвове — нито в Библията, нито в своята приказка

Откъде идва името Даниел и кога е именният ден

Даниел идва от староеврейското Даниел (Dāniyyēʼl), което се превежда като „Бог е мой съдия“ или „Бог ме съди“. Името е съставено от „дан“ — съдя, и „Ел“ — Бог. Същият край „-ел“ имат и имената на архангелите, затова ухото го възприема като старо и сериозно, макар днес да звучи съвсем съвременно.

Най-известният носител е пророк Даниел от Стария завет — младежът, отведен във Вавилон, който тълкува сънищата на цар Навуходоносор и оцелява в лъвската яма, защото остава верен на себе си. Тази история е една от малкото библейски, които децата разказват сами, защото в нея има лъвове, цар и чудо.

В българската традиция името има няколко лица. Църковната форма е Даниил, а по-старата народна — Данаил, която се среща в българските села и в стари семейни родове. Даниел е най-новата от трите и стана особено популярна у нас от 90-те години насам — тя звучи еднакво добре на български и в чужбина, което мнозина родители ценят.

Именният ден е на 17 декември, когато църквата почита свети пророк Даниил. Празникът пада в седмицата преди Коледа, така че книга, подарена тогава, има двоен повод — и имен ден, и време за приказки в дългите зимни вечери.

Как наричат Даниел вкъщи и навън

• Даниел — Пълното име — в детската градина, в училище, в официални покани и на корицата на книгата.
• Дани — Най-честата кратка форма. Така го викат родителите, приятелите и треньорът; кратко, звънко и лесно за малките братчета и сестричета.
• Даниеле — Звателната форма — когато баба го вика от балкона или когато в приказката някой се обръща към него с уважение.
• Данчо — Типично българско умалително, често от бабите и дядовците; звучи топло и малко закачливо.
• Даньо — Народна форма, близка до стария Данаил — среща се в семейства, където името е наследено от дядото.
• Данчето — Галено обръщение за съвсем малък Даниел, най-вече от мама, когато е време за сън.