Книга за Иван — подарък за Ивановден, в който той е героят

Откъде идва името Иван и какво означава

Коренът на името е еврейското Йоханан — „Бог е милостив“. През гръцкото Йоанис то стига до старобългарския книжовен език като Иоан, а в живата реч се оформя в познатото Иван. Същото име в други езици звучи като Йоан, Джон, Жан, Хуан или Йохан — един и същ корен, пренесен през половин свят.

В България името идва с покръстването през IX век и бързо става свое. Свети Иван Рилски, отшелникът от X век, основал Рилския манастир, е почитан като небесен покровител на българския народ — малко имена у нас имат толкова дълбоки корени. Иван носят и няколко владетели от Второто българско царство, а Иван Вазов, авторът на „Под игото“, е наричан патриарх на българската литература. За момче, което получава книга, това е хубава история за разказване: името му вече стои на корицата на най-четения български роман.

Дълги години Иван е сред най-разпространените мъжки имена в страната. Затова почти всяко семейство има свой Иван — дядо, чичо, кръстник — и детето носи име, което свързва поколенията.

Именият ден е Ивановден, 7 януари — денят веднага след Богоявление, посветен на свети Йоан Кръстител. В много домове това е един от най-шумните празници на зимата: телефонът звъни от сутринта, гостите идват без покана, а в някои краища се пазят стари обичаи за здраве, като къпането на младоженците. Книга, в която героят се казва Иван, е подарък точно за този ден — нещо, което остава, след като гостите си тръгнат.

Легендата за свети Иван Рилски сама прилича на детска книга: момче от село Скрино, което пасе кравите, оставя дома си, живее години наред в пещера в планината, храни се с диви растения и помага на всеки, който го потърси. Хората тръгват по пътеките към него, а около пещерата постепенно израства манастирът, който и днес е символ на България. Ако твоят Иван попита защо се казва така, това е история, която може да разкажеш вечерта преди празника.

Със свети Йоан е свързан и Еньовден — летният празник на билките и росата. Народното име Еньо е друга стара форма на същото име, така че празникът буквално носи името, което носи и твоето момче.

Как се обръщаме към Иван

• Иване — Звателната форма — така го викат от двора за вечеря или когато трябва да спре веднага. В историята звучи в най-важните моменти.
• Ванко — Най-топлата и най-често използвана галена форма в семейството. Подходяща за приспивни сцени и за посвещението в началото на книгата. Много момчета се представят с нея още в детската градина, преди да свикнат с пълното Иван.
• Иванчо — Умалително, което баби и дядовци обичат особено. Звучи нежно и малко игриво, подхожда на по-малките деца. В книгата пасва на сцена, в която някой възрастен го хваща за ръка или го хвали.
• Ваньо — Приятелско, свойско обръщение, често използвано между връстници и в някои региони на страната. Звучи по-селски и по-закачливо от Ванко.
• Ванката — С член — така говорят за него приятелите и братята: „Ванката пак измисли нещо.“ Весела форма за смешните сцени. Членуваната форма е чисто българска особеност — в повечето езици такова обръщение просто няма.
• Ванчо — По-рядка, но мила галена форма, която някои семейства предпочитат пред Ванко.