Храстът с червените зрънца или калинката на листа — коя Калина ще бъде героинята?

Откъде идва името Калина и какво значи

Името идва направо от растението. Калината (Viburnum opulus) е храст, който расте край реки и горски поляни из цяла България. През пролетта цъфти с бели кръгли съцветия, а наесен се покрива с гроздове яркочервени зрънца, които остават по клоните дълго след като листата окапят — често и когато вече е паднал сняг. Произходът на самата дума се свързва със старославянски корен за нагряване и калене: плодовете узряват напълно едва след първите слани и тогава стават най-червени.

В българските народни песни калината е стар образ на млада мома — хубава, стройна, с румени бузи. Песните сравняват девойката с калина край пътя или край извора и червените зрънца стават знак за красота и за любов. Затова името е носило топло значение много преди да се запише в акта за раждане: да наречеш дъщеря си Калина значи да ѝ пожелаеш тази жива, червена хубост, която не гасне и през зимата.

Калина е чисто славянско име — не е дошло от гръцки, латински или от християнския календар, а е израснало от самия език. У нас се дава от поколения и не излиза от употреба; не е сред онези имена, които всяка година се повтарят по три пъти в една група в детската градина, и затова звучи едновременно познато и свое. Разпознава се веднага и в Украйна, където калината е национален символ, така че името лесно пътува с детето и извън България.

И още една подробност, която децата обожават: умалителното Калинка на български е и името на малката червена буболечка с черни точки. Малко имена имат своя собствена буболечка.

Как галят Калина у дома

• Кали — Най-кратката и най-честа форма — удобна за викане от двора, за бележки в кутията за закуска и за бързите реплики в приказката.
• Калинка — Нежното умалително, с което често растат малките Калини. На български значи и калинка-буболечка, затова често идва с игра: „Калинке, калинке, накъде ще полетиш?“
• Калинче — Галено, почти бебешко обръщение в среден род, което баби и дядовци обичат да използват и когато детето вече е пораснало.
• Лина — Втората половина на името, която някои момичета сами избират в училище, когато искат нещо по-кратко и по-различно от Кали.
• Калино — Звателната форма. Звучи топло и малко старинно — както в народните песни — и подхожда на сцените, в които някой вика героинята отдалеч.