Симона значи „тя, която чува“ — нека чуе себе си в собствена приказка

Откъде идва името Симона и какво означава

Симона е женската форма на Симон — име с библейски произход. В основата му е еврейското Шимон, свързано с глагола „шама“ — „чувам, изслушвам“. Затова значението му се предава като „тя, която чува“ или „чута“, в смисъл на дете, за което някой се е молил и молбата е била чута. От същия корен е и старото българско Симеон, но Симона е дошло при нас по друг път — като международно име, което се разпространява през европейските езици.

Това е и едно от най-големите му предимства: почти не се променя от държава на държава. Simona в Италия, Румъния, Чехия и Словения, Simone във Франция и Германия. Момиче със същото име няма да трябва да го обяснява, да го спелува или да свиква с непознат вариант, ако семейството живее, учи или пътува в чужбина. За много български семейства с роднини навън това е важно — и баба в Пловдив, и леля в Милано произнасят името по един и същи начин.

В България Симона става по-често срещано през последните десетилетия на ХХ век и оттогава се дава редовно. Не е от най-масовите имена, така че в един клас рядко има две Симони, но и никога не е звучало старомодно — еднакво естествено е за баба, която го избира за внучката си, и за съученичките, които го викат през двора.

Звукът му е мек. С, м и н са тихи, плавни съгласни, а в името няма нито една твърда като „к“, „т“ или „п“. Може би затова толкова лесно се превръща в галено име — и затова в приказката звучи нежно дори когато героинята е смела като супергерой с червено наметало.

Как още викат Симона вкъщи

• Сими — Най-честата галена форма — къса, звънка и удобна за викане от другия край на площадката. Често остава и в училище, сред приятелките, а в историята звучи добре в устата на другите герои.
• Мони — Взема средата на името и я превръща в нещо съвсем ново. Среща се в семейства, където „Сими“ просто не е легнало, или когато малкото братче не може да каже цялото име.
• Симче, Симчето — С умалителната наставка -че, а с член — Симчето. Така говорят бабите и дядовците. Подходящо е за посвещението в началото на книжката.
• Симонка — Нежна, малко по-старинна форма, която се чува по-рядко — най-вече към съвсем малките момичета.
• Симона — Пълното име остава за корицата, за важните моменти и за онова „Симона, ела веднага!“. В българския то не се изменя по падежи, затова в целия разказ стои в същия вид, в който е на корицата.