Виктор носи победата в самото си име — нека я носи и неговата книга

Откъде идва името Виктор и какво означава

Виктор идва от латинското victor — „победител“, производно на глагола vincere, „побеждавам“. В Древен Рим думата е била почетно прозвище за пълководци и гладиатори, а по-късно се превръща в лично име. С разпространението на християнството то се свързва с ранни мъченици, наречени Виктор, и така влиза и в православния календар — оттам и в българската традиция.

В България името е познато от поколения, но истински се разпространява през XX век и оттогава не излиза от употреба. Днес то е сред имената, които родителите избират, когато търсят нещо едновременно класическо и съвременно: не звучи старомодно, но и не е мимолетна мода. Предимството му е, че няма нужда от превод — Виктор е Виктор и в София, и в Лондон, и в Мадрид, с малки разлики в изписването (Victor, Viktor).

Значението му дава хубава посока и за самата история. Победата в детска книга рядко е над дракон — по-често е над собствения страх, над първия опит, който не се е получил, или над дългия път до целта. Това е „победа“ по мярката на едно дете, и тъкмо затова името Виктор ѝ стои толкова естествено.

Как се обръщаме към Виктор

• Виктор — Пълното име — на корицата, в първото изречение на историята и когато родителят иска да прозвучи сериозно.
• Викторе — Звателната форма, типична за българския. Използва се при повикване — „Викторе, прибирай се!“ — и точно така героите в книгата се обръщат към него.
• Вики — Най-разпространеното кратко обръщение сред приятели и в детската градина; звучи леко и весело.
• Вичо — Домашна, топла форма, която често идва от бабите и дядовците.
• Викторчо — Галено умалително, когато детето е още малко или когато искаш да го утешиш.
• Витя — Руска по произход умалителна форма, която се среща в семейства с руски или украински корени.