Елена: име на град в Балкана, на светица от 21 май и на героинята от твоята книга

Откъде идва името Елена

Елена идва от старогръцкото Ἑλένη (Хелене). Най-често се превежда като „светла“ или „сияйна“ и се свързва с думата за факла, макар езиковедите и до днес да спорят за точния корен. Най-старата прочута носителка е Елена Троянска от Омировите поеми — красавицата, заради която според легендата започва Троянската война.

За българската традиция по-важна е света Елена — майката на първия християнски император, която според преданието открива в Йерусалим Кръста Господен. Затова църквата я почита като равноапостолна, а Елена празнува имен ден на 21 май. На този ден в странджанските села нестинарите играят боси по жарава, носейки иконите на светците — обичай, вписан в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.

Елена от десетилетия е сред най-разпространените женски имена в България и не е излизало от мода — носят го и баби, и момиченца в детската градина. В Предбалкана има и град Елена, известен с възрожденската си архитектура и с еленския бут. А за детското ухо името си има и забавен близнак: „елена“ е и формата на думата елен в изречение като „видях елена в гората“ — повод за игра на думи, който малките Елени откриват рано.

В края на май пролетта вече прелива в лято. Затова имен ден на Елена обикновено се празнува навън, на слънце, а не вкъщи край печката.

Името има и дълга царска история по българските земи: носят го средновековни владетелки и болярки, а по-късно и много възрожденски учителки и дарителки. Това е една от причините Елена да не звучи нито прекалено модерно, нито старомодно — то е просто име, което винаги е било тук. Ако в семейството има баба Елена, книжката може да стане и мост между двете — внучката, която носи името нататък, и приказката, която ще прочетат заедно.

Как още казваме на Елена

• Ели — Най-честото всекидневно обръщение — кратко, звънко и удобно за викане от площадката. В книгата стои добре в репликите на близките.
• Лена — По-зряла кратка форма, която звучи интернационално. Често я избират по-големите момичета, когато „Ели“ им стане твърде детско.
• Ленче — Галено умалително с типичното българско „-че“ — за приспиване, за утеха и за баба.
• Еленка — По-старинна, топла форма, която се чува най-вече в селата и в семейства, където името се предава от баба на внучка.
• Ленка — Игриво и малко закачливо съкращение, популярно сред приятелките.
• Елено — Звателната форма — „Елено, ела!“. Звучи народно и приказно, затова пасва на разказвач или на мъдър герой в историята.