Най-носеното име в България — а тази книга е само на една Мария

Откъде идва Мария и защо се среща толкова често

Мария идва от еврейското Мирям, минало през гръцкото Μαρία и стигнало до българския по църковен път. За значението му няма едно общоприето обяснение: срещат се тълкуванията „възлюбена, обичана“, „горчива“, а също и арамейското разчитане „господарка“. Тази многозначност е част от историята на името — то е достатъчно старо, за да е събрало няколко обяснения, без да се е спряло на едно.

Широката му употреба у нас е свързана с почитта към Богородица. Векове наред то е било името по подразбиране за момиче в българските семейства и заради това е родило цяло гнездо производни, които днес живеят самостоятелно: Мариана, Марияна, Мариела, Марина, Марин. Нито едно от тях обаче не звучи като първообраза — Мария си остава кратката, изчистена форма, от която тръгва всичко останало.

Името има и друга рядка черта: то пътува. Marie, Mary, Marija, María, Maria — една и съща основа в десетки езици, така че българската Мария остава разпознаваема навсякъде, без да ѝ се налага да обяснява как се произнася или да си избира чуждо съответствие. Малко български имена могат това.

В семейството обаче почти никой не използва пълната форма всеки ден. Марийо звучи тържествено и се пази за редките поводи, а у дома се говори на Мими — и точно този домашен вариант може да влезе в книгата, ако така я наричате.

За една книга това носи и практично предимство: Мария е име без спорни варианти на изписване. Няма колебание с буквите, няма два начина на произнасяне и затова то стои еднакво добре в заглавието на корицата и в средата на изречението. Име, което не се налага да бъде обяснявано, оставя цялото внимание върху самата история.

Мими, Мая, Маша — домашните форми на Мария

• Мими — Най-топлата и най-разпространената домашна форма. Две еднакви срички, каквито детето може да каже за себе си най-рано — затова често е първото име, на което едно момиченце изобщо се отзовава.
• Мая — По-лека и по-независима от Мими; звучи като отделно име и обикновено остава и в училищните години, когато другите галени форми започват да звучат детски.
• Маша — Форма, дошла по руски път, но отдавна домашна и у нас. Носи приказен оттенък и се използва повече като нежно обръщение, отколкото като ежедневно име.
• Марийка и Мариче — Народните, бабините форми. Звучат като село, двор и разказана история — днес по-скоро с обич и умиление, отколкото всекидневно.
• Мара — Кратката, делнична форма от по-старото поколение. Директна е и без сантимент; в едни семейства е най-обикновеното обръщение, в други изобщо не се употребява.
• Мери — Международният вариант, влязъл през английското Mary. Използва се между приятели и понякога се утвърждава като официално име в чужбина.
• Марийо — Звателната форма на пълното име. Пази се за тържествени или строги моменти — точно затова в книгата обикновено звучи по-добре домашното обръщение, с което ѝ говорите вкъщи.