Преслав имаше своя Златен век. Симеон ще има своя книжка.

Откъде идва името Симеон и какво означава

Симеон идва от еврейското Шимон и се тълкува като „чут“ или „Бог чу“ — в библейския разказ така е наречен вторият син на Яков, защото майка му вярвала, че молитвата ѝ е чута. Гръцката форма Συμεών минава в църковнославянския и оттам в българския, където се задържа повече от хиляда години.

В християнската традиция името носи и праведният Симеон Богоприимец — старецът, който по преданието взел на ръце младенеца в храма. От него идва образът на човек, който търпеливо чака и накрая получава обещаното. За дете това е хубава представа: Симеон е онзи, когото са чакали.

В България името има двойна опора — църковна и историческа. Покрай цар Симеон Велики то звучи като част от учебниците, а в по-ново време отново се чува и в семействата. Не е сред най-масовите имена в класа, но и не е рядкост, така че Симеон обикновено е единственият Симеон наоколо, без да се налага да обяснява името си. Често се дава и по семейна линия, на дядо, което му придава още едно, по-лично значение.

Как викат на Симеон у дома

• Симо — Най-разпространената домашна форма — кратка, мъжка и лесна за викане през двора. Тя е и формата, с която героите в приказката се обръщат към него.
• Симчо — По-нежната, умалителна форма, която обикновено остава за мама и баба, за приспиване и за утешаване.
• Сими — Звучи игриво и модерно; често я използват приятелите и по-големите братя и сестри.
• Мони — По-рядка, но позната домашна форма на Симеон, особено в някои семейства от по-старото поколение.
• Симеоне — Звателната форма — тържествената, когато нещо е важно или когато героят трябва да направи смела стъпка. В книгата тя идва точно в такива моменти.

Четири приказки, в които Симеон е героят

Примерните корици отгоре показват колко различни могат да бъдат историите. „Симеон и голът при залез“ е за момче, което не се отказва до последната минута на мача. „Симеон и ябълките от бабината градина“ е тиха семейна история за подаръци, които се носят с две ръце. „Симеон и пътеката на първата крачка“ разказва за смелостта да тръгнеш, дори когато ти е малко страшно, с плетено зайче под мишница. А „Симеон и хартиеният планер“ е за малкия изобретател, който лепи, сгъва и опитва, докато нещо не полети. Истинската книга се ражда от снимката на твоя Симо — затова и героят в нея ще има неговото лице, а не това от примерите.