Борис или Боби: книжка, в която героят носи името на един княз

Произход и значение на името Борис

Борис е едно от най-старите имена, които българите носят без прекъсване повече от единадесет века. Свързва се с княз Борис I, който през IX век въвежда християнството като официална религия в България, а по-късно е почитан като светец — свети Борис-Михаил Покръстител. При кръщението си той получава второто име Михаил, но в паметта на народа остава именно като Борис.

За произхода на самото име учените спорят. Най-често се смята, че идва от прабългарски или тюркски корен (в старите извори князът се споменава и като Богорис), а значенията, които се предлагат, са различни — от „малък“ до „вълк“ или „снежен леопард“. В славянските езици то по-късно е свързвано и с корена „бор-“ — борба, борец, — затова мнозина го тълкуват като „воин“. Това второ, народно тълкуване е по-младо, но пасва чудесно на книжка, в която детето трябва да се справи с нещо смело.

От България името се разпространява и по целия славянски свят, а днес го познават и в Западна Европа — пише се по един и същи начин на почти всички езици, което е рядкост. У нас Борис никога не е изчезвал: носили са го царе, писатели, спортисти, а и в днешните детски градини е име, което звучи едновременно класически и съвсем живо.

Именният ден е на Борисовден, 2 май. Тогава празнуват и всички Борисовци, и Бориславовци, а в много семейства това е денят, в който се подаряват неща с името на детето — книжка с неговата история е подарък, който остава и след празника.

Заради княза името носи и една особена тежест — в училище Борис рано ще чуе, че носи името на владетеля, с когото започват много уроци по история. Книжка, в която той самият е героят, е хубав начин това име да стане първо негово, а едва после — на учебника.

Галени форми и обръщения

• Боби — Най-разпространеното галено име — кратко, весело и лесно за изговаряне от по-малките братчета и сестричета. Често остава и когато детето порасне.
• Боре — Звателна, приятелска форма — така викат Борис съучениците и дядовците. Звучи малко по-закачливо и по-„мъжки“ от Боби.
• Борко — Нежна умалителна форма, която използват най-вече мама и баба. Добре пасва на приспивна история.
• Борето — Галено обръщение с членуване, типично за разговорния език у дома — „къде е Борето?“.
• Борисе — Официалната звателна форма. В книжката пасва на момент, в който някой повиква героя важно или тържествено.