Малкият, който побеждава великана: книжка, в която Давид е героят

Откъде идва името Давид и какво означава

Давид е еврейско име (דָּוִד) и най-често се превежда като „любим“ или „обичан“. Коренът му е свързан с думата за любов и привързаност, така че родителите, които го избират, всъщност казват на детето си нещо много просто: ти си обичаният.

В Библията Давид е овчарят, който става цар. Освен битката с Голиат традицията му приписва псалмите — той свири на арфа и пее, затова името от векове е свързано и с музиката и поезията. Микеланджело изсича прочутата си статуя „Давид“ във Флоренция именно като образ на младия герой преди битката — спокоен, съсредоточен, готов.

В България Давид дълго беше по-рядко име — носеха го отделни хора, а не цели класове. През последните години обаче все повече родители го избират за новородените си момчета: харесва им, че е кратко, лесно се произнася и не остарява. Така днешните малки Давидовци често са единствените с това име в групата в детската градина — още една причина приказката да е изцяло тяхна.

Имен ден Давид празнува на 26 декември — на следващия ден след Коледа, когато по традиция се почита паметта на цар Давид. За семейството това означава, че празниците просто продължават с още един повод, а книжката под елхата може спокойно да бъде и подарък за имения ден.

Как галим Давид у дома

• Дави — Най-честата домашна форма: кратка и мека, удобна и за викане от двора, и за шепнене преди сън.
• Давидчо — Умалителното, което обичат бабите и дядовците, особено докато детето е съвсем малко.
• Давиде — Звателната форма — така се обръщат към него, когато искат вниманието му: „Давиде, ела!“ В приказката героите също могат да го повикат така.
• Даво — По-закачливо, приятелско съкращение, което се появява между връстници — в детската градина, на площадката, в отбора.
• Дейвид — Така звучи същото име на английски. Ще го чуеш, ако книжката е на английски — изписването David остава почти същото като на български.