Кристиян — с „я“ по български, а вкъщи просто Криси

Откъде идва името Кристиян

Кристиян произлиза от латинското Christianus, а то — от гръцкото Christos, „помазаник“. Буквалният смисъл е „християнин“, „последовател на Христос“. Името е минало през почти всички европейски езици: Christian в немския и английския, Christiaan в нидерландския, Krystian в полския, Cristian в румънския и италианския.

Българската форма Кристиян се отличава с „я“ във втората част. То не е правописна случайност — отразява как името се изговаря естествено на български, с мекото „и-ян“ в края. Паралелно се среща и написването Кристиан, но формата с „я“ е тази, която звучи най-домашно и е най-разпространена сред българските момчета.

В България името става особено популярно през последните десетилетия на ХХ век и остава често избирано и днес. Родителите го харесват, защото е международно — Кристиян лесно се разбира и в чужбина — и същевременно има своя българска форма, която не звучи като заемка. За момче, което расте между няколко езика или с роднини в чужбина, това е удобен мост: навсякъде ще го познаят, а у дома ще остане Криси.

Как още викат Кристиян

• Криси — Най-честата домашна форма — кратка, мека и лесна за изговаряне от по-малките братчета и сестричета. В книжката звучи в спокойните и топли моменти.
• Крис — По-кратко и по-„голямо“ обръщение, което често идва с училището и приятелите. Звучи еднакво и на английски, затова е обичано от деца, които обичат спорт или игри с чужди съотборници.
• Криско — Шеговито и приятелско, с типичната българска наставка -ко. Използва се между връстници и в семейството, когато настроението е игриво.
• Кристияне — Звателната форма — така звучи името, когато някой вика детето по име: „Кристияне, ела!“. Малко по-строго, но и много българско.