Защо Димитър празнува точно когато есента прибира реколтата?

От Деметра до Димитровден

Името идва от гръцкото Деметриос — „посветен на Деметра“, богинята на земята, плодородието и жетвата. В самия корен на Димитър е скрито прибраното жито и пълният хамбар. Не е случайно, че първата корица на тази страница показва момче с кошница ябълки: за това име есента не е фон, а произход.

В християнската традиция името носи свети Димитър Солунски, закрилникът на Солун. По иконите го рисуват като млад воин на червен кон — докато свети Георги язди бял. Двамата светци деляха старата народна година на две половини: от Гергьовден до Димитровден е лятото, времето на пасищата, на наемния труд и на хайдушките чети; от Димитровден нататък идва зимата. На този ден ратаите получавали надницата си, стадата се прибирали по кошарите, а хайдутите се разотивали до пролетта.

Именният ден на Димитър е 26 октомври — Димитровден. Топлите дни, които понякога се задържат около него, в народа наричат „Димитровско лято“. За дете това значи рожден ден номер две, който пада в най-хубавата част на есента, когато още може да се празнува навън.

Димитър е от най-разпространените мъжки имена в България — почти във всяко семейство има поне един Митко: дядо, чичо или кръстник. Често детето го получава именно по такъв роднина, така че книгата с неговото име е и малко семейна история.

Как още викат на Димитър

• Митко — Най-честата домашна форма — топла, детска, но върви и на възрастен. Ако в семейството има двама Димитровци, обикновено малкият е Митко.
• Митьо — По-закачлива, донякъде селска форма; чува се от баби и дядовци и в източните краища на страната.
• Димо — Кратко и мъжко, с малко старинно звучене — познато от народните песни и от старите фамилии като Димов.
• Дими — Модерно съкращение, което приятелите в училище и на игрището използват най-често.
• Димчо — Мека галена форма за най-малките, звучи като от приказка.
• Димитре — Звателната форма — така го викат, когато е важно: от прага, от другия край на двора или когато е направил пакост.