Ролеви игри: костюми и реквизит за повече от една история
16.10.2026 г.
Шал, шапка, кашон и тетрадка стигат за десетки игри. Какво да сложиш в сандъка, как да отвориш цветарски магазин и с кои думи да подкараш играта.

Ролевата игра е игра, в която детето за малко се прави, че е някой друг — продавачка, доктор, пощальон или дракон. Най-дълго я задържат предмети, които не принадлежат на един-единствен герой: голям шал, кашон, шапка, престилка и тетрадка с молив. Готовият костюм на принцеса носи една история, шалът — двайсет, защото ролята му решава детето, а не опаковката.
Какво всъщност прави детето в ролевата игра
Специалистите я наричат символна или сюжетно-ролева игра. В нея детето прави три неща наведнъж: поема чужда роля („аз съм лелката продавачка“), замества един предмет с друг (щипката е морков, кашонът е кола) и държи сюжет, който само е измислило. Точно заместването е причината реквизитът да е толкова важен. Предмет, който сам „знае“ какво е, не оставя на детето нищо за заместване.
Първите признаци ще забележиш около втората година, когато малкото „пие“ от празна чашка или храни мечето. Между третата и шестата година от това стават цели сцени с повече деца, разпределени роли и правила („ти ще си клиентът и трябва да платиш“). Педиатричната литература свързва такава свободна игра с развитието на речта, самоконтрола и умението да се поставиш на мястото на другия — детето трябва да помни кой кой е и да реагира на идеите на останалите.
Готов костюм или части от костюми
| Предмет | За колко истории стига | За какво става | Слабо място |
|---|---|---|---|
| Лицензиран костюм на един герой | 1–2 | Карнавал, рожден ден | Детето играе филма, а не свой сюжет; след година му е малък, а и така или иначе му омръзва |
| Голям шал или парче плат | десетки | Наметало, пола, покрив на бункер, река, одеялце за бебе, торба със съкровища | Без идея от възрастен отначало просто си лежи — първата игра е добре да започнете заедно |
| Шапка или каскет | много | Пощальон, магьосник, капитан, фермер, детектив | Една шапка бързо омръзва, по-добре две-три различни |
| Престилка с джоб | много | Готвач, продавач, цветар, художник, доктор | Трябва да се облича без помощ, иначе прекъсва играта |
| Елек с джобове | много | Изследовател, пожарникар, механик, пазач в зоопарка | Става по-скоро след четвъртата година |
| Готов комплект „лекар“ или „фризьор“ | 1–3 | Бърз старт на конкретна игра | Пластмасовите инструменти стават само за едно, а частите се губят |
Костюмна основа, която стига за повече от една история
- Два големи шала в различни цветовеИдеално около метър на метър и половина, от памук или лека вискоза. Синият е море, наметало и нощ, червеният е огън, килим за царя и покривка в ресторанта.
- Две-три шапкиСтара шапка от тавана, шапка с козирка и хартиена шапка. Нещо на главата е най-бързият начин да кажеш „сега съм някой друг“, а детето може само да го сложи и свали.
- ПрестилкаМоже и за възрастен, скъсена или прегъната в кръста. Джобът на престилката е ключов за играта — в него се крият пари, рецепти и бележката с поръчката.
- Наметало с велкроОт стар чаршаф, с къса лента велкро вместо връзка. Ако наметалото се закачи някъде, само се откопчава.
- Очила без стъкла и чанта през рамоОчилата правят детето доктор, професор и баба. Чантата е докторско куфарче, пощальонска чанта и кошница за пазар.
- Колан или лента през рамоПлатнен колан, в който да се затъкне „меч“ от руло от тоалетна хартия, вълшебна пръчица или дървена лъжица.
Реквизит без една-единствена роля
Освен костюм играта има нужда от неща, които стават за каквото и да е. Търси ги по-скоро в кухнята и в кошчето за разделно събиране, отколкото в магазина за играчки.
- Кутия от обувки и един голям кашон от уредМалката е каса, пощенска кутия, креватче за кукла. Голямата е щанд, кола, ракета или къщичка.
- Щипки, капачки, кестени, копчетаПари, храна, семена, съкровище. За деца под три години обаче ги избирай достатъчно големи, за да не могат да се глътнат. На по-големите стига тенекиена кутия, в която да ги сипват — дрънченето на „парите“ е половината забава.
- Тетрадка и моливНай-подценяваният реквизит изобщо: поръчки, рецепти, глоби, билети, карта на съкровище. Дете, което още не може да пише, драска — и после го „чете“ на глас.
- Празни опаковки от храниИзмити кутийки от чай, кофички от кисело мляко, хартиени пликчета. От тях става магазин, аптека и пикник.
- Кухненска везна и мерителна чашаИстински уред, който детето има право да ползва, веднага прави играта сериозна — дори когато се теглят шишарки.
- ФенерчеНощна стража, пещера, преглед на гърлото, фар на кораба.
Игра на цветарски магазин стъпка по стъпка
Цветарският магазин е чудесна първа игра, защото има ясни роли (продавач, клиент), проста търговия и мирише на навън. А после се разглобява на части, които стават и за други игри.
- 1Набери стокаНавън събери с детето каквото може да се бере: глухарчета, маргаритки, трева, клонки, листа. През зимата стават хартиени цветя, които детето изрязва и залепва на клечки за шишчета.
- 2Направи щандГолям кашон или столче, обърнато към клиента. Цветята — в измити кофички от кисело мляко, под тях шал вместо покривка.
- 3Облечи продавачаПрестилка с джоб за парите, в джоба — тетрадка за поръчките. Нищо повече не трябва.
- 4Направете пари и цениКестени, капачки или хартиени монети. Цените детето рисува на бележка — колкото точки, толкова капачки.
- 5Влез като първия клиентТи имаш роля, детето има магазин. Поръчай букет с някаква заплетена история (виж изреченията по-долу) и остави детето да реши как да я изпълни.
- 6Разменете си ролитеСлед няколко покупки ти ставаш продавач, а детето — клиент. Ще видиш какво е запомнило от твоята игра — а често и как те вижда.
- 7Превърни магазина в друга играОт същия щанд, престилка и тетрадка на другия ден става сладкарница, поща или аптека. Сменяш само стоката в кофичките, костюмът остава.
Изречения, които подкарват играта, без да я превземат
В ролевата игра възрастният се справя най-добре като герой със заплетен проблем, а не като режисьор. С едно изречение носиш проблема, решението остави на детето.
Как да задържиш играта, за да не я зареже детето след десет минути
Най-честата грешка е да дадеш на детето всичко наведнъж. Пълният сандък с костюми изглежда примамливо, но детето по-скоро рови в него, отколкото играе. По-добре е навън да стоят само няколко неща, а останалите да се сменят от време на време — същият шал след седмица в кутията изглежда като нов. Добре работи една ниска кутия или кошница, до която детето стига само и която може само да подреди.
Втората грешка е да влизаш в играта с въпроси („А това какво е? А защо?“). Изглежда като интерес, но изважда детето от ролята. Говори отвътре в историята: вместо „какво готвиш?“ кажи „ммм, ухае на супа за великани“.
Третото е безопасността. Връзки и шнурове около врата нямат място на наметалата, дребните части при деца под три години — също. По-подробно за това пише в статията за това какво да избягваш в подаръка за малко дете.
А ако искаш да избереш играчка, с която проговаря и тихото дете, ще ти помогне прегледът на играчки, при които детето трябва да говори. Реквизитът за ролеви игри също е сред тях — и продавачът, и клиентът не минават без приказки.
Източници
- Yogman M. и съавт.: The Power of Play: A Pediatric Role in Enhancing Development in Young Children (Pediatrics, 2018) — Клиничен доклад на Американската академия по педиатрия за значението на свободната игра за развитието на децата.
- Make believe (Уикипедия, на английски) — Преглед на символната игра: ролеви игри, заместване на предмети и развитие според възрастта.