Приказки за деца онлайн: къде са легално безплатни

Авторското право в Европейския съюз, включително в България, трае 70 години след смъртта на автора (Директива 2006/116/ЕО). Народните приказки нямат конкретен автор и са свободни по самата си природа, а творбите на класици, починали преди повече от 70 години, също могат да се публикуват свободно. Затова класиката е легално безплатна, докато съвременните автори и техните издатели разбираемо пазят правата си.

От това следва простото правило: когато авторът е починал преди повече от 70 години, текстът му може свободно да стои в интернет. Когато сайт предлага „безплатно за изтегляне“ книга, която в същото време виждаш на рафтовете в книжарницата, почти сигурно става дума за пиратско копие — текстът може да изчезне всеки момент, а авторът, чиито следващи приказки биха могли да се появят, не получава нищо.

Кои приказки за каква възраст са подходящи, разглеждаме подробно в статията Приказки за деца за четене: откъде да ги вземеш безплатно и как да избереш според възрастта — тук се съсредоточаваме върху това къде текстовете са легално достъпни и как да ги пренесеш на екрана.

Освен библиотеките и архивите съществуват куп сайтове с „безплатни приказки“, които работят иначе: показват текста едва след регистрация, обграждат го с изскачащи реклами или направо предлагат PDF файлове на съвременни книги. Три контролни въпроса, преди да отвориш такъв сайт заедно с детето:

Иска ли имейл или профил за текст, който е свободен? Свободните творби не изискват регистрация — същия текст ще намериш в Уикиизточник и без нея. Регистрацията тук не служи на теб, а на събирането на адреси.

Предлага ли безплатно книга, която в момента се продава? Това не са позволили нито авторът, нито издателят. Издайнически знак е „изтегли цялата книга в PDF“ при заглавия от текущата продукция на книжарниците.

Посочва ли сайтът откъде е взел текста? Сериозните източници пишат автора и произхода — изданието, от което е преписан текстът, или лиценза. Сайт, където приказките „просто са“, най-вероятно ги е събрал от интернет, заедно с грешките и своеволните промени, които в оригиналния текст ги няма.

Отделна глава са страниците, претъпкани с реклами: дори текстът да е легален, четенето с дете между банери и изскачащи прозорци не си струва, когато същият текст съществува в чист вид в Словото или в Уикиизточник.

Четенето от екран е чудесно за родителите, които четат на глас: телефонът е с теб в чакалнята, във влака и на вилата, където библиотечка няма. За ритуала преди заспиване обаче светещият екран е по-малко подходящ — с какво да го замениш вечер и как да подредиш ритуала, описваме в статията Приказки за лека нощ: текстове, аудио и ритуал, след който детето заспива.

Когато детето точно сега не иска нито да чете, нито да слуша теб, помага радиото: Детското.БНР — детският канал на Българското национално радио — предлага радиодраматизации по приказки и оригинални радиопиеси, които се слушат онлайн през платформата БИНАР. За видеото и неговите граници пишем в текста Четени приказки за деца в YouTube: кога видеото стига и кога не.

А ако търсиш приказка, в която участва самото дете, нито класиката, нито радиото ще помогнат — персонализирана е-книга с детето в главната роля прави Героят на книгата: чете се онлайн точно като е-книгите по-горе, готова е обикновено до 15 минути, струва 6,99 €, а озвучена аудиоверсия може да се добави за 2,99 €.